Контраудар от Ново Работническо дело: Ето я истината за социализма в цифри! Сегашните грабите да помнят, че България беше...
Преди дни публикувахме разказът на Бил Брайсън за София от 1989 година, който разказва тъжната картинка по мрачните столични улици и мизерията, в която живеят българите.
Мнозина дефинират това, като самата истина, само че има и мнозина съперници, наричащи изказванията на американеца операция.
Ето какво написа в своя прелюбопитна статия Васил Петков, основен редактор на в. „ Ново Работническо дело “, представен от socbg.com:
" Сегашните грабители да помнят, че Организация на обединените нации сложи през 1987 година по показателя на човешкото развиване социалистическа България на 27 място сред 130 страни в света
По медиите разнообразни „ персони “ настояват, че победилото на Девети септември 1944 година национално въстание и „ поемането на властта от комунистите “ е спряло икономическото развиване, а значи и модернизацията на страната. Единственият техен мотив е икономическото състояние на България през предвоенната 1939 година, когато „ тя била в напредък “ и сякаш заемала едно от първите места на Балканите и почтено място в Европа.
След Освобождението, изключително при започване на ХХ век, България претърпява незабравим напредък в своето развиване. Преди началото на Балканската война през 1911 година в страната е имало 345 индустриални предприятия, покровителствани от страната, а общият им брой доближава 800. Изменя се инфраструктурата – от 1903 година до 1911 година дължината на железопътните линии нараства от 1176 км на 1931 км. Но последвалите години на войни и политически катаклизми стопират развиването, а настъпилата международна рецесия през 1929 година води до внезапен крах.
В навечерието на Втората международна война Царство България е типична селска страна
Индустриалното произвеждане заема единствено 8% от стопанската система на страната (докато във Франция този дял е 24%, в Германия – 30%, а в Англия – 46 процента). В съпоставяне с развитите европейски страни, по брутния вътрешен артикул на глава от популацията България изостава 5-6 пъти. Тя е селскостопанска страна, само че, както декларира министърът на земеделието Иван Багрянов на 25 януари 1939 година в Народното събрание: „ Ние сме земеделско страна без земеделие… Ние нямаме остатъци от зърнени храни. Ние изнасяме не остатъци, а единствено туй, което крадем от устата на нашия народ “.
Още по-тежко е наследството, което получава държавното управление на Отечествения фронт
през 1945 година – производството е спаднало 2,5 пъти, съвсем с толкоз е понижен и Брутният вътрешен продукт. Запасите за промишленото произвеждане са изцяло изчерпани. Липсват аварийни елементи и горива. Разстроен е железопътният и автомобилният превоз. В огромен крах е селското стопанство. Посевната повърхност, изключително на техническите култури, е мощно намаляла. Броят на добитъка също е намалял. Населението усеща остра потребност от предмети за ползване.
С помощта на Съветския съюз тежкото състояние е преодоляно. През 1946 година промишлената продукция към този момент надминава с 15,5 % тази през 1939 година Успехи има и в селското стопанство, на първо място в отглеждането на животни. Но това не е задоволително за постигане на междинното ниво на развитите буржоазен страни в Европа. Ето за какво, когато Георги Димитров става министър-председател на България и Българска комунистическа партия – управителна мощ, в страната е сложена задачата „ България за 10-15 години да реализира това, което други страни при други условия са постигнали за епохи “.
Тази цел при тогавашните условия (разделената Европа и началото на Студената война) България можеше да реализира единствено посредством социалистическото устройство на обществото. Още с първия двегодишен проект бе сложена задачата да се преодолеят стопанските усложнения, наследени от фашисткото ръководство и войната. Залага се най-вече на екологично чистата сила. Започва построяването на язовири и водни електрически централи (ВЕЦ). Топлоелектрическите централи (ТЕЦ) се строяха, с цел да се форсира добивът на електрическа енергия, доколкото построяването на язовири и Водноелектрическа централа изисква по-големи вложения и дълготрайно време за създаване. От това време са огромните язовири „ Росица “ (Ал. Стамболийски), „ Копринка “ (Г. Димитров) и „ Искър “. От същото това време са инфраструктурните обекти – проходът Хаинбоаз (Проходът на републиката) и ж.п. линията „ Перник-Волуяк “. През идващите към този момент петилетни проекти са построени още десетки язовири и водни електроцентрали, чийто връх са Баташкият водносилов път и ПАВЕЦ „ Чаира “.
Но най-ярък образец за модернизиране на енергетиката на България е построяването на Атомната електроцентрала (АЕЦ) в Козлодуй. И в случай че през 1939 година в България са създадени 266 милиона киловатчаса електрическа енергия, то през 1999 година, когато още не са спрени 4-те дребни блока на АЕЦ-Козлодуй, производството доближава до 41,703 милиарда киловатчаса.
През времето на социализма в България се разви мощна промишленост – металургия, тежка химическа индустрия, машиностроене, хранителна индустрия, основани на съвременни технологии. Изключителен факт за рационализация, който днешните пропагандатори не желаят да виждат, е построяването на заводите за осведомителни технологии – за електроника и съответно за компютри в Правец и за роботи в Стара Загора.
Модернизира се и селското стопанство. Създаването на ТКЗС-та се оказа сполучлива форма за високоефективно земеделие. Модерното, едро и механизирано селско стопанство удвои производството на селскостопанска продукция, което помагаше за индустриализацията на страната – при започване на 80-те години съотношението сред промишлеността и земеделието се промени от 8 към 92 на 79 към 21 %. Така страната ни съвсем се изравни с развитите буржоазен страни.
Българското село бе електрифицирано, водоснабдено, пътищата – асфалтирани, обезпечен бе на ниска цена междуселски превоз.
Необходимо е да напомним на сегашните „ Градители на България “, че още през 70-те години стартира построяването на автомагистралите „ Хемус “ и „ Тракия “. И то на най-трудните планински сектори. Разширена бе железопътната мрежа, като основните ж.п. автомагистрали бяха удвоени и електифицирани.
Образованието, опазването на здравето и науката
освен бяха безвъзмездни, а и всички разноски за културното и общественото развиване на личността се поемаха от социалистическата страна. Ликвидирана бе неграмотността, във всяко населено място бяха построени учебно заведение и здравпункт, в градовете – лечебни заведения, които през днешния ден са тежест за бюджета и се закриват, а лекарите и научните служащи емигрират… Това бе прието от Организация на обединените нации, която през 1987 година по показателя на човешкото развиване сложи социалистическа България на 27 място сред 130 страни.
В скоби ще отбележим, че тогава преди всичко е Япония, а Съединени американски щати – на 19, изпреварвайки България с 8 места.
И отвън скоби – през днешния ден достигнахме 54-о място (някъде сред Африка и Латинска Америка).
Та – това е истината за социализма в България! В числа.
Васил ПЕТКОВ,
Мнозина дефинират това, като самата истина, само че има и мнозина съперници, наричащи изказванията на американеца операция.
Ето какво написа в своя прелюбопитна статия Васил Петков, основен редактор на в. „ Ново Работническо дело “, представен от socbg.com:
" Сегашните грабители да помнят, че Организация на обединените нации сложи през 1987 година по показателя на човешкото развиване социалистическа България на 27 място сред 130 страни в света
По медиите разнообразни „ персони “ настояват, че победилото на Девети септември 1944 година национално въстание и „ поемането на властта от комунистите “ е спряло икономическото развиване, а значи и модернизацията на страната. Единственият техен мотив е икономическото състояние на България през предвоенната 1939 година, когато „ тя била в напредък “ и сякаш заемала едно от първите места на Балканите и почтено място в Европа.
След Освобождението, изключително при започване на ХХ век, България претърпява незабравим напредък в своето развиване. Преди началото на Балканската война през 1911 година в страната е имало 345 индустриални предприятия, покровителствани от страната, а общият им брой доближава 800. Изменя се инфраструктурата – от 1903 година до 1911 година дължината на железопътните линии нараства от 1176 км на 1931 км. Но последвалите години на войни и политически катаклизми стопират развиването, а настъпилата международна рецесия през 1929 година води до внезапен крах.
В навечерието на Втората международна война Царство България е типична селска страна
Индустриалното произвеждане заема единствено 8% от стопанската система на страната (докато във Франция този дял е 24%, в Германия – 30%, а в Англия – 46 процента). В съпоставяне с развитите европейски страни, по брутния вътрешен артикул на глава от популацията България изостава 5-6 пъти. Тя е селскостопанска страна, само че, както декларира министърът на земеделието Иван Багрянов на 25 януари 1939 година в Народното събрание: „ Ние сме земеделско страна без земеделие… Ние нямаме остатъци от зърнени храни. Ние изнасяме не остатъци, а единствено туй, което крадем от устата на нашия народ “.
Още по-тежко е наследството, което получава държавното управление на Отечествения фронт
през 1945 година – производството е спаднало 2,5 пъти, съвсем с толкоз е понижен и Брутният вътрешен продукт. Запасите за промишленото произвеждане са изцяло изчерпани. Липсват аварийни елементи и горива. Разстроен е железопътният и автомобилният превоз. В огромен крах е селското стопанство. Посевната повърхност, изключително на техническите култури, е мощно намаляла. Броят на добитъка също е намалял. Населението усеща остра потребност от предмети за ползване.
С помощта на Съветския съюз тежкото състояние е преодоляно. През 1946 година промишлената продукция към този момент надминава с 15,5 % тази през 1939 година Успехи има и в селското стопанство, на първо място в отглеждането на животни. Но това не е задоволително за постигане на междинното ниво на развитите буржоазен страни в Европа. Ето за какво, когато Георги Димитров става министър-председател на България и Българска комунистическа партия – управителна мощ, в страната е сложена задачата „ България за 10-15 години да реализира това, което други страни при други условия са постигнали за епохи “.
Тази цел при тогавашните условия (разделената Европа и началото на Студената война) България можеше да реализира единствено посредством социалистическото устройство на обществото. Още с първия двегодишен проект бе сложена задачата да се преодолеят стопанските усложнения, наследени от фашисткото ръководство и войната. Залага се най-вече на екологично чистата сила. Започва построяването на язовири и водни електрически централи (ВЕЦ). Топлоелектрическите централи (ТЕЦ) се строяха, с цел да се форсира добивът на електрическа енергия, доколкото построяването на язовири и Водноелектрическа централа изисква по-големи вложения и дълготрайно време за създаване. От това време са огромните язовири „ Росица “ (Ал. Стамболийски), „ Копринка “ (Г. Димитров) и „ Искър “. От същото това време са инфраструктурните обекти – проходът Хаинбоаз (Проходът на републиката) и ж.п. линията „ Перник-Волуяк “. През идващите към този момент петилетни проекти са построени още десетки язовири и водни електроцентрали, чийто връх са Баташкият водносилов път и ПАВЕЦ „ Чаира “.
Но най-ярък образец за модернизиране на енергетиката на България е построяването на Атомната електроцентрала (АЕЦ) в Козлодуй. И в случай че през 1939 година в България са създадени 266 милиона киловатчаса електрическа енергия, то през 1999 година, когато още не са спрени 4-те дребни блока на АЕЦ-Козлодуй, производството доближава до 41,703 милиарда киловатчаса.
През времето на социализма в България се разви мощна промишленост – металургия, тежка химическа индустрия, машиностроене, хранителна индустрия, основани на съвременни технологии. Изключителен факт за рационализация, който днешните пропагандатори не желаят да виждат, е построяването на заводите за осведомителни технологии – за електроника и съответно за компютри в Правец и за роботи в Стара Загора.
Модернизира се и селското стопанство. Създаването на ТКЗС-та се оказа сполучлива форма за високоефективно земеделие. Модерното, едро и механизирано селско стопанство удвои производството на селскостопанска продукция, което помагаше за индустриализацията на страната – при започване на 80-те години съотношението сред промишлеността и земеделието се промени от 8 към 92 на 79 към 21 %. Така страната ни съвсем се изравни с развитите буржоазен страни.
Българското село бе електрифицирано, водоснабдено, пътищата – асфалтирани, обезпечен бе на ниска цена междуселски превоз.
Необходимо е да напомним на сегашните „ Градители на България “, че още през 70-те години стартира построяването на автомагистралите „ Хемус “ и „ Тракия “. И то на най-трудните планински сектори. Разширена бе железопътната мрежа, като основните ж.п. автомагистрали бяха удвоени и електифицирани.
Образованието, опазването на здравето и науката
освен бяха безвъзмездни, а и всички разноски за културното и общественото развиване на личността се поемаха от социалистическата страна. Ликвидирана бе неграмотността, във всяко населено място бяха построени учебно заведение и здравпункт, в градовете – лечебни заведения, които през днешния ден са тежест за бюджета и се закриват, а лекарите и научните служащи емигрират… Това бе прието от Организация на обединените нации, която през 1987 година по показателя на човешкото развиване сложи социалистическа България на 27 място сред 130 страни.
В скоби ще отбележим, че тогава преди всичко е Япония, а Съединени американски щати – на 19, изпреварвайки България с 8 места.
И отвън скоби – през днешния ден достигнахме 54-о място (някъде сред Африка и Латинска Америка).
Та – това е истината за социализма в България! В числа.
Васил ПЕТКОВ,
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ